1

1.    Живак  

1.1.Общи данни-Живакът е глобален замърсител. Понастоящем нивата на живак в атмосферата са до 500% над естествените нива. В океаните концентрациите на живак са около 200% над естествените нива.

1.2. Източници на живак- един от най-големите източници на замърсяване с живак в световен мащаб са:

-изгарянето на твърди горива като въглища, лигнитни въглища, торф и дървесина

-промишлеността и  бита в различни продукти- батерии, лампи, термометри.  Изхвърлените на сметището батерии се изгарят с общия боклук. Освободеният живак се изпарява (в това агрегатно състояние е особено токсичен), навлиза в атмосферата и може да бъде пренесен на стотици километри. Кондензира се в атмосферата и чрез дъжда и снега се пренася във водоемите. Във водните екосистеми живакът се превръща в метилживак, който е разтвормо органично съединение. То се образува при дейността на анаеробни бактерии, след което навлиза в хранителните вериги(водорасло- низше ракообразно- риба- човек) и представлява значителна потенциална опасност за последното ниво, тъй като количеството му се увеличава все повече.

Бактерийното превръщане на живака от неорганична в органична форма се извършва най- бързо във води с намалено съдържание на разтворим кислород. Токсичният метал се натрупва много бързо в рибите, тъй като могат да го приемат и през хрилете си. Хищните риби (риба- тон, риба - меч и други) плуват по-бързо, дишат по активно и абсорбират повече живак от тези с по-бавна обмяна на веществата. В крайният  потребител- човека се натрупва главно в бъбреците.

! Живакът е токсично вещество, което няма известана полезна функция във физиологията и биохимията на човешкото тяло и не се среща естествено при живите организми.

1.3. Пътища на попадане в организмите -най-важният път за попадане на живак в човека е морската храна. Храни, които са богати на живак са морските деликатеси( миди, калмари), рибите( тиба тон, риба – меч, сьомга, дънни риби).

Когато морските животни погълнат живак, той обикновено остава в техните организми и се увеличава с времето. В организмите на по-едрите хищни риби обикновено има по-високи концентрации живак, тъй като те консумират по-малки животни, които вече са погълнали известно количество живак. Затова консумирането на по-едри хищни риби като риба тон или риба меч обикновено води до приемането на по-голямо количество живак спрямо консумирането на по-дребни риби, които се намират на по-ниско ниво в хранителната верига.


1.4.Въздействията върху здравето са свързани с дозата, но основното опасение е въздействието на живака върху ембрионите и малките деца.

Живак може да попадне в утробата при консумация на морска храна от майката. Това може да окаже значителни въздействия за цял живот върху развиващите се мозък и нервна система на бебето.

Живакът уврежда мозъка и централната нервна система и води до синдром на дефицит на вниимание, промени в паметта, паркинсонова болест и други.Може да предизвика вродени малформации, спонтанен аборт, промени в развитието при малки деца.

Металживакът вреди на функциите на мозъка, като засяга малкия мозък( церебелум),  зрителните участъци от кората и в по- малка степен – челните дялове на кората на голямите полукълба, които отговарят за процесите на мисленето и волевите действия. Металживакът има афинитет към ембрионалната тъкан и плацентата, затова ембрионите и новородените са по- чувствителни на живачно отравяне.

 Факт: В Европа ежегодно се раждат повече от 1,8 милиона деца с нива на живак над препоръчителните допустими граници.При отравяне с живак се наблюдава тремор, психологически промени, гингивит и др.

1.5.Други източници на живак са:

 - термометритe с живак

-  пломбите с амалгама, които са подменени с фотополимерни.

 -  пестицидите и цигарите.

1.6. Какво можем да направим, за да намалим употребата на живак?

-Следване на насоките  относно консумацията на риба от бременни жени и малки деца

-правилно обработване и изхвърлне на техника и материали, съдържащи живак, за да бъде извлечен по безопасен начин и да не бъде изпуснат в околната среда.

- да се спре изгарянето на твърди горива за битово отопление

-да се използват алтернативни източници  за отопление

- използване на фотополимерни пломби в стаматологичното лечение.

1.7. За рециклирането на батериите и акумулаторите


Рециклирането на батерии в Европейския съюз е задължително. От 26 септември 2008 г. всички батерии, акумулаторни батерии и тяхната опаковка трябва да бъдат обозначени със специален символ (зачеркнато кошче за боклук) – върху самата батерия или върху опаковката, в зависимост от размера.




 Факт:Една миниатюрна батерия замърсява 20 м2 земя. След изхвърлянето на батерията металното покритие корозира и тежките метали проникват в почвата и подземните води, в реки, езера и други водни обекти, използвани за питейно водоснабдяване.

Живакът може да попадне в човешкото тяло както директно от водата, така и чрез храни, приготвени от отровени растения или животни.

Ако батерията бъде изгорена в инсинератор, всички токсични материали, съдържащи се в нея, ще бъдат пуснати в атмосферата.

ЗАПОМНЕТЕ!

Батериите НЕ трябва да се изхвърля в депата за битови отпадъци, а трябва да бъдат предавани в пунктовете и в събирателните точки за събиране на негодни батерии, т.е. в специализирани контейнери.